* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочу се Стоян хайдутин,
из тая Стара Планина,
из хайдушката равнина,
не може птиче да хвръкне,
камо ли чиляк да мине.
Птиче да хвръкне, убива го,
чиляк да мине, спира го,
спира го разпитва го:
- Турците тъй беснеят ли,
мъчат ли бели българи,
вземат ли черни робини?
От де ги зачу пашата,
пашата пандаклийския.
Пашата заптии изпрати
и на заптии поръча:
- Где да е Стоян, да дойде,
жив при мене да го доведете!
Че са заптеи тръгнали,
на два го друма вардиха,
на третия са го хванали,
назад му ръце вързали,
напред го с коня карали,
коня му пети застъпва,
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха.
Карали Стоян закарали
в попови двори широки,
попови дор три снахици,
те му двори метяха.
Ружка им снаха най- малка,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, бяло българче,
тебе ще, Стояне, обесят.
Не ти ли мъчно за живот,
за живот, още за бял свят?
Стоян на Ружка думаше:
- Ружке ле, снахо попова,
като ме питаш да кажа.
Не ми е мило за живот,
нито пък за бял свят,
а най ми е драго Ружке ле,
обесен човек да гледам,
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее.
Аз ще те, Ружке, помоля
да ми ризата изпереш,
да ми перчаня нарешеш.
Кога ме, Ружке, обесят
да ми се риза белее,
да ми се перчем ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010