|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)
Стоене, луда гидия,
ти беше луда, па луда,
на два те друма вардеха,
вилиятските сеймени,
на трети друм те хванаха.
Не са те били, карали,
бели ти ръце вързали,
бели ръце на опъко,
па покараха млад Стоян
из тая равна Ромъна
и през широка Заара -
Стояну конак да търсят.
Нийде му конак не нашле,
току му конак найдели
у стари попа на конак.
Попът имаше две моми
и трета млада невяста -
момите шътат повънка,
невяста млеко биеше
на пътна врата на прага.
Стоян невести думаше:
- Невясто, снахо попова,
я на ти тая жълтица,
да ще ти, мари, и друга,
да ми придумаш зълва ти,
зълва ти, мари, малката,
при мене да пренощува.
Не ще й нищо зло стори -
два пъти ще я прегърна,
три пъти ще я целуна.
Невяста каже Стояну:
- Стоене, луда гидия,
дали си луда, па луда,
ти я не гледай зълва ми,
я най си гледай сеймени
какво говорят за тебе -
жив на кол ще те побият
сред село на голям мегдан,
да гледа мало и голямо.
Стоян невести думаше:
- Невясто, снахо попова,
я на ти тая жълтица,
да ще ти, мари, и друга,
па иди бързо на дюкян,
та купи гребен за пара
и купи сапун за друга,
ризата да ми опереш,
перчемът да ми разрешиш -
кога ме на кол побият,
ризата да се белее,
перчемът да се ветрее.
Послушала го невяста,
па взела двете жълтици,
бързо на дюкян отишла,
купила гребен за пара,
купила сапун за друга,
та му ризата опрала
и му перчемът разряса.
Кога го на кол побили,
ризата му се беляла,
перчемът му се ветрее.
Стоян от кола викаше:
- Невясто, снахо попова,
де да си, мари, да дойдеш,
донес ми капка водица
устата да си разквася,
сърцето да си разлада!
Отде го зачу невяста,
бързо на дюкян отишла,
купила стомна шарена,
наляла вода студена
и я Стояну подаде.
Стоян си вода пиеше,
вода се по кол сливаше;
Стоян невести думаше:
- Невясто, снахо попова,
виждаш ли поле широко,
на поле дърво високо -
там има казан с имане.
Зимай, невясто, имане,
зимай, невясто, оставяй
на мойта вярна дружина -
да ме дружина не кълне,
не кълне и не проваля.
Климент, Карловско; пее се след Гергьовден и преди розобера (края
на май - нач. на юни) - вечер (СбНУ 61, № 311 - "Стоян хайдутин, набит на
кол, открива на невяста скрито имане"); вилиятски - от вилият, вилиет, вилает
- османска административна единица; Ромъна - от Романия, турско название на Тракия
(срвн. тук Заара - Стара Загора); в този запис са обединени двата популярни мотива
- "Хайдутин на бесило" и "Хайдутин на кол" (бел. съст., Т.М.).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|