* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Станал е Стоян хайдутин
из тая пуста планина.
Не може пиле да хвръкне,
камо ли пътник да мине.
Че са пратили дружина
Стояна да си уловят.
На дваж го друма вардеха,
на третия го хванаха,
че го откарват, закарват
по Пиринови дворове.
Поп Пирин има две моми
и трета Ружа снашица.
Момите двори метяха,
Ружа им сметта хвърляше
и на Стояна думаше:
- Стояне, олам Стояне,
зарана ще те обесят,
царица сеир ще гледа
и царювите дечица.
Стоян на Ружа думаше:
- Ружо ле, попска снашице,
не ми е мило за бял свят,
най ми й омразно, Ружо ле,
обесен човек да гледам,
ризата да му й кирлива,
главата да му й немита,
перчема да му й несресан.
Най ще те моля, Ружо ле,
ризата да ми подмениш,
главата да ми умиеш,
перчема да ми срешеш,
Кога ме, Ружо, обесят,
глава ми да се поклаща,
риза да се белее,
перчема да се ветрее.
Като се било съмнало,
чакат царица да дойде
и да го Стоян обесят.
Ето че иде царица;
като си видя Стояна,
тя на жандара думаше:
- Не, това не е хайдутин,
хайдутин такъв не бива;
той бива мръсен и непран;
това е младо търговче.
Че си Стояна пуснали.
Стоян на Ружа хариза
едно кемерче с жълтици,
дет му живота спасила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010