* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стоян на буля си думаше:
- Булне ле, буле батьова,
я на ти, буле, жълтичка,
че ми опери ризата;
я на ти, буле, и друга,
че ми опери и шапката,
и ми перчана разчеши.
Булне ле, ще ме обесят
на друма ибришовския.
Ще връв вържат, буле, хората,
ще вържат, ще ме изкайват:
"Горкият е Стоян, горкия,
що са го беда бедили,
да са го тук обесили?
Каква му е бяла ризата,
каква му е чиста шапката
и му е разчесан перчана.
Що са Стоян обесили?..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012