|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)
Вардили ми са Стояна,
дор два го друма вардили,
на третия го хванали,
черни му върви рязали,
назад му ръце вързали,
че го повели, завели
в поп Иринови дворове.
Попът си има две моми,
третата Ружка снашица.
Момите двори метяха,
Ружка млякото доеше
на мали порти на прага.
Ружка на Стоян думаше:
- Байне ле, бачо Стояне,
утре щат да те обесят.
Стоян на Ружка думаше:
- Теб ти се моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
перчема да ми орешеш,
че най обичам, Ружке ле,
кога човека обесят,
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее.
Градище, Севлиевско (СбНУ 61, № 296 - "Хайдутин на бесилото
- 4").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|