* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го пътя вардиха,
на третия го хванаха,
опък му ръце вързаха,
във поп Ирина го закарват.
Той има дор три снахици,
най-малката - Ружа хубава,
тя си дворите метеше
и си на Стоян тихо думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
зарана ще те обесят.
Не ти ли е мило за живот,
не ти ли е мило за бял свят?
Стоян на Ружка говори:
- Не ми е мило за живот,
не ми е жално за бял свят,
най ми е драго, Ружке ле,
кога го човек обесят
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010