* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

В село берия береха,
берия, селска селгия
и за Богдана питаха:
- Бульо ле, Богданице ле,
та тука ли е млад Богдан
и той с нази да дойде,
и той берия да бере?
- Тука го нема млад Богдан,
отишел беше, отишел,
на друго село, на ново
и той берия да бере,
нова черква да направи,
млади булки да венчават,
дребни деца да кръщават
още по-стари да прощават.
Идете, та го чекайте,
на два го друми чекайте,
на трети ще го хванете.
Отишли, та го чекали,
на два го друми чекали,
на третия го хванали,
хванали и го вързали -
бели му ръце назаде,
ситен му синджир на шия,
тежки букаи на нозе...
През село са го превели,
през село, през Орехово,
у попови го завели,
у попови Николови,
за дерек са го вързали.
Попо имаше две щерки
и една млада невеста.
Богдан невести думаше:
- Невесто, млада невесто,
тез моми зълви ли ти са,
и двете лефтери ли са?
Невеста Богдан думаше:
- Богдане, гиди, гидийо,
та мома ле те й повело,
та мома, та главеница,
не се ле гледаш на що си!
Богдан невеста думаше:
- За мома ме са вързали,
пак мома ще ме совързе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010