* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Йоване, море, Йоване!
Йован го турци тереа,
на два го друма чакаа,
на третия го хванаа.
Та си Йoвана връзаа -
бели ръце наопъки,
белезии на лицето,
дробен синджир на грълото,
букагии на нозете.
И го закараа, и го откараа,
и го откараа в едно село,
в едно село, в попова къща богата
Попова снаха най-стара,
Яна, она им кафе вари,
она им кафе вари, та им ручок готви,
и па на турци си турски думаа:
- Ке ручаме и ке обесим,
ке обесим млад Йована!
Попова снаха по-стара,
тя си при Йован ойде,
тя си при Йован ойде
и на него думаше:
- Братче ле, братче Йоване,
каков ти е кабаата?
Язе турски не думам,
а турски разбирам,
турци говорят да си те обесят!
Йован й вели, вели, ем говори:
- Невесто ле, Яно, попова снахо,
яз не знам каков ми е кабаата.
Хвана бела Яна, та му отвърза,
дробен синджир от грълото,
белези от ръцете, букагии от нозете.
Та па си Йован ойде дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012