* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул ми се е Стоян хайдутин
из тази Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
камо ли пътник да мине.
Та са пратиле потера
Стояна да си уловят.
На два го друма вардиха,
на третия го хванаха,
черни му върви развиха,
назад му ръце вързаха,
па си Стояна вкараха
у Ерин попа в дворове.
Поп Ерин има две моми
и трета Ружа снахица.
Момите двори метяха,
Ружа си сметта хвърляше
и на Стояна думаше:
- Стояне, върла войвода,
зарана ще те обесят
във царювите дворове -
царица сеир да гледа
и царювите дечица.
Стоян на Ружа думаше:
- Ружке ле, Ружо румяна,
я ми ризата опери
и ми перчема разреши,
че ази, Ружо, обичам,
кога хайдутин обесят,
ризата да му се белей,
перчема да се развява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010