* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се Стоян хайдутин
по тая Стара планина -
не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Та си потеря пратили,
Стояна да си завардят.
На два го друма вардили,
на третия го хванали,
назад му ръце вързали,
под кон му крака сковали.
Та закарали Стояна
у поп Ерина на конак,
зарана ще го обесят
пред царювата вратница,
царица сеир да гледа.
Поп Ерин има две щерки
и трета Гюлна снашица.
Момите двори метяха,
Гюлна си сметта хвърляше.
Стоян из пенджер гледаше,
Стоян на Гюлна думаше:
- Гюлне, попова снашице,
ази ще ти се помоля
ризата да ми опереш,
главата да ми измиеш,
перчема да ми изрешеш,
че много, Гюлне, обичам,
кога ме мене обесят,
ризата ми да се белее,
перчема да се ветрее.
Гюлна Стояна послуша,
та му ризата сменила,
и му главата умила
и му перчема сресала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010