* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стоян го набедили,
зарад ми нищо никакво
зарад ми пиле комшийско,
зарад ми пиле чорбаджийско,
че го в тъмница хвърлили,
в тъмницата на дъното.
Комшии го забравили,
роднини го прежалили.
Майка му не го забравила,
не го забравила, не го прежалила.
Всяка неделя в черкова
лоени свещи палеше
и се на Бога молеше.
Де й стоял Господ, та й слушал,
де й стоял Рахангел, та й писал!
Я стори Господ, престори
на една ми гада гадинка,
на една ми сива гълъбка.
Гълъбката е хвръкнала
и дребни сълзи поронила.
Дето й сълза капнала,
мрамор е скала стопила -
Стоян по глава мокреше.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарко Кольо, стопанко,
стани ми порти отвори,
навън да изляза,
да изляза, да погледна -
дали са лятни дъждове,
или са зимни снегове.
Той му портите отвори
и си Стоян навън поизлезе.
Птичката хвръкнала,
на Стояново рамо кацнала,
кацнала и загукала:
- Стояне, сине Стояне,
станали са девет години
откак тук лежиш,
в тъмницата на дъното.
Комшии те забравиха,
роднини те прежалиха,
аз, Стояне, не те забравих.
Стоян мале си думаше:
- Назад се, мале, повърни
и много здраве да носиш
на мойта булка Петканка,
Петканка, булка хубава,
булка хубава, още разумна -
да доди, да ма отърве,
че утре, мамо, адето,
адето, мамо, да ме обесят.
Птичката е хвръкнала
и при Петканка отишла,
и на Петканка продумала:
- Петканка, булка хубава,
хубава булке, разумна,
мене ме Стоян проводи,
че утре му е адето,
адето да го обесят,
да идеш, да го откупиш.
Петканка булка хубава
съблече дрехи булчини,
облече дрехи юнашки,
изведе конче ранено,
изведе го и се възметна
и се към тъмница завтече.
На тъмницата седяха
кадии, селски заптии,
те си юначе видяха
и му на крака станаха.
Кафе му морово даваха.
Юначе дума кадии:
- Аз ви не искам кафето,
мене ме царя проводи
да си Стояна пуснете.
Стоян напред вървеше,
Петканка подире вървеше
и лична песен пееше:
- Как си кадии излъгах,
че ми Стояна пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010