* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стоян си ходи и шета
из Ирин-Пирин планина,
дек пиле не мой да хвръкне,
негели човек да мине.
На два го пътя вардили,
на третия го хванали,
черни му върви развиха,
мъжки му ръце вързаха,
па са го пред кон подбрали,
та го караха, караха
у Ирин попа на конак.
Поп Ирин има две моми,
третята Ружка, снаха му.
Две моми двори метяха,
Ружка им сметта хвърляше.
Стоян си Ружка питаше:
- Ружке ле, снахо попова,
зълви ли са ти две моми
или са от махалата?
Ружка на Стоян говори:
- Зълви, не зълви, Стояне,
теб що ти требва да питаш?
Теб ще та заран обесят
пред царевите капии -
царица сеир да чини
с нейните девет дечица.
Стоян на Ружка говори:
- Ружке ле, снахо попова,
мен не ми й жално за живот,
нито ми й мило за бял свят,
най ми те моля, Ружке ле,
ризата да ми опереш,
перчема да ми разрешиш,
че ми е драго, по-драго,
дек видя човек обесен,
че му се риза белее
и му се перчем ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010