* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сиромах Стоян, сиромах,
на два го пътя вардиха,
на третия го хванаха
черни му въви развързаха,
мъжки му ръце вързаха
и го напред прибраха
из Шипченските кривини.
Ружка насреща идеше
и на Стоян думаше:
- Стояне, либе, Стояне,
не ти ли е свидно за бял ден,
не ти ли е мило за либе.
Стоян на Ружка думаше:
- Молба ще те помоля,
да ми опереш ризата,
да ми орешиш косата.
Че най ми е мило, Ружке ле,
обесен човек като видя,
ризата му да се белее,
косата да се ветрее.
Не ми е мило за живот,
не ми е мило за бял ден,
инак не жали, не плачи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010