* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Вардиле Стоян, вардиле,
на девет друма вардиле, (2)
десети друм го хванале,
черни му върви развиле,
бели му ръце вързале,
па го покара, закара,
на Дренополски бесилки,
там го съдили, съдили -
девет години да лежи.
Стоян на майка говори:
- Мамо ле, стара майчице,
да идеш, мамо, да кажеш,
на първо либе Петкана,
днеска е бела събота,
утре е млада неделя,
рано при мене да дойде,
хубаво да се премени,
със мъжко дете да дойде,
дано ми бесилка отмоли.
Ето Петкана пристигна;
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
къде се чуло, видело,
над хайдук хайдук да има!
Това се със мен случило.
Девет ни души хванаха
и им бесилки опростиха,
мене бесилка не опрощават...
Либе Петкано, Петкано,
днеска е, либе, неделя,
а мен ще ме, либе, обесят.
Войводи питат Стояна:
- Стояне, младо хайдутче,
чия е тая невеста,
що държи мъжко детенце,
и дребни сълзи си рони?
Стоян войводи отговаря:
- Тая невеста е моя,
от сега чия е - не знам!
Войвода дума Стояну:
- Стояне, младо хайдутче,
да ти е просто бесилка,
със млада булка Петкана
и това мъжко детенце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012