* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Море Стояне, Стояне,
каква те беда бедиле?
На два те друма вардеа,
на третия те фанаа,
цръни ти върви одвиа,
назад ти ръце връзаа,
па те караа, караа
по села и по градове.
Саде не бе те карале
на това село Липница,
па и там те закараа,
у попо на стан паднаа.
Попо имаше две моми,
третата - Груда невеста.
Стоян на Груда говори:
- Како ле, Грудо невесто,
нещо ке да те попитам,
право да си ми казала -
зълви ли ти са две моми?
А Груда си му говоре:
- Зълви, не зълви, що питаш?
Оти ми, море, не речеш
ризата да ти опера,
отка е ткана - непрана,
три пръсти кир е фанала.
Таман си това думаше,
те че дойдоха три турци,
три турци, три мръсни вери -
от кон му глава отсекли.
Тогай му Груда продума:
- Ет' ти, Стояне, две моми!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010