* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стоян са го беда бедили,
бедили и осъдили
за едно пиле комшийско,
за едно пиле пипкаво,
осъдили на обесване.
Стоян на Пенка поръчва:
- Пенке ле, първо венчило,
да ми ризата опереш,
да ми перчема разрешеш,
че утре мене ще бесят.
Да ми са ризата белее,
да ми са перчема ветрее.
Стояна са щели да бесят
на личен ден на Петровден.
Насред село извели,
цялото село излязло
насред село на мегданя, да види
как ще си Стояна обесят.
Баща му, майка му, жена му
и те на мегданя излезли
да си сбогомат те вземат
с едничко чедо Стоянчо.
На стол са го качили,
въже през врата метнали.
Викнала майка му, заплакала:
- За туй ли е мама мислила,
че немаш ни брат, ни сестра,
на кого нази ше оставиш.
Че тогава съдии се споглеждат
и се настрана отдръпват.
Нещо си тихом казаха,
че си обесването отмениха
и го в затвора пратиха.
Там да си присъдата излежи.
Лежал е малко, не много,
цели ми девет години.
Цяло го село забрави.
Само майка му и баща му
го помнеха и го чакаха
да се Стоян завърне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012