* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Никола, море Никола!
Никола турци дириа;
на два го друма чакаа,
на третия го хваная,
черни му върви отвиа,
бели му ръце вържаа.
Па го караа, караа,
на поп Ерина во двори.
Поп Ерин има две снахи,
третата Ружа снашица.
Никола вели, говори:
- Ружо ле, снахо попова,
мен че ме, Ружо, обесят,
у царевите дворове
на двете тънки тополи.
На мене, Ружо, сватове -
черни вранчета сватчета,
черни орлове попове.
Много ми, Ружо, мързешно,
обесен човек да гледам,
кога му риза непрана,
кога му перчик нерешен.
Че ти се, Ружо, помоля
ризата да ми опереш,
перчико да ми нарешеш,
отдалек да се белея,
отблизо да се ветрея
у царевите дворове -
царица сеир да гледа
и царевите дечица.
Опра му Ружа ризата,
нарешила му перчико,
отдалек да се белее,
отблизо да се ветрее
у царевите дворове
на двете тънки тополи.
Царица сеир гледала
и царевите дечица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010