* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Иване, хайдут Иване!
Ивана турци хванаха
на два пътя, кръстопътя,
назад му ръце вързаха,
напреж го коня караха.
Турците турски думаха:
- Иване, хайдут Иване,
къде на конак ще идем?
Айде у попа да идем,
попа има две дъщери,
две дъщери и две снахи,
те ще нам измет да правят.
Та са отишле у попът,
турците в къщи влязоха,
Ивана вънка вързаха
за тая черна черница,
за високите далове,
за зелените стълбове.
Иван Грудички думаше:
- Мари невясто Грудице,
пойди мари, та послушай
на попови мали врати
що думат турци за мене -
дали думат да ме удавят,
или думат да ме изпуснат?
Стана Грудичка, отиде
на попови мали вратички -
не думат да го удавят,
не думат да го изпуснат,
най думат да го обесят
на два пътя, кръстопътя,
през село да го преведат,
през село, през дюкянето.
Иван Грудички думаше:
- Мари, невясто Грудице,
пойди, мори, та поречи
на мойта малка сестричка -
ризата да ми опере,
чумбаса да ми намаже.
Ем да й право не кажеш,
ем да й речеш, Грудичке:
"Брат ти на пазар ще поде,
ризата да му се белее,
чумбаса да се лъщее."
Кога Ивана караха,
караха да го обесят,
попова щерка Тодорка,
тя си от вода идеше
и на турците думаше:
- Вий, турци, вий, кър-сердари,
къде Ивана карате,
карате да го бесите?
Иван ми не е хайдутин,
ем ми е Иван бакалин.
Та Ивана изпуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010