* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Маре, Стояне, Стояне,
на два те друма вардиха,
на третия те хванали,
закарали те, Стояне,
у Ерин попа на конак.
Попа си има две щерки,
третата - Дюла снаха му.
Дюла си мляко биеше,
а две моми двора метяха,
пред мала врата в градина.
Стоян на Дюла думаше:
- Дюло ле, попова снахо,
зълви ли ти са две моми,
или ти са от махалата?
Дюла на Стоян думаше:
- Маре Стояне, Стояне,
та що ти трябва да питаш,
зълви, не зълви, две моми
и да са от махалата,
тия са мене пак зълви.
Тебе ще да те обесят
на царевите дворове,
царица сеир да гледа
и царевата дъщеря.
Стоян на Дюла думаше:
- Ти кажи, Дюле, зълви си,
ризата да ми операт,
перчема да ми разрешат,
че ми е мило и драго,
да видя човек обесен,
ризата да му се белее,
перчем да му се ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010