* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се Стоян хайдутин
от тая Стара планина,
не може човек да мине,
не може птичка да хвръкне.
Турци пратили потеря
Стоян да си уловят.
На два го друма вардили,
на трети си го хванали.
Черни му върви развили,
опък му ръце вързали,
че го в Търново завели,
заранта да го обесят,
в поп Ирински дворове.
Поп Ирин има две моми
и трета Руска снахица,
моми си двори метели,
а Руска сметта хвърляше.
Стоян си Руска продума:
- Руске, попска снахице,
много ще ти се моля -
ризата да ми опереш,
косата да ми разрешиш,
че драго ми е, Руске ле,
че драго ми е и мило,
когато човек обесят
ризата да му се белей,
косата вятър да роши.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010