* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Ходил е Стоян хайдутин
от малък, дори до голям;
никой го не бе усетил,
че ходи Стоян с хайдуци.
Сега Стояна сетиха
тетевенските сеймене,
та си Стояна дириха
по гора и по планина.
Дириха Стояна, найдоха
под една бука зелена,
де пече вакло агънце
и пие вино червено.
Па си Стояна хванаха,
назад му ръце везаха.
Стоян през гора минува
и на гората говори:
- Слушай ма, горо зелена,
що съм по тебе походил,
ален съм байрак повеял,
вакли агънца попекох,
слъпето ти съм окръшил,
водата ти съм изсушил,
че ма заводат сеймене,
водат ма да ма оженат
за една млада-младица:
тънки конопе кумове,
орлите ми са сватове,
гарване ми са девери,
свахите ми са свраките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010