* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се, мале, млад Стоян
низ тава гора зелена,
не може пиле да фръкне,
каму ли пътник да мине,
на два го друма вардеха,
на третият го фатиха,
та го завеле, завеле,
на поп Ирином дворите,
поп Ирин има две моми,
третата Ружа снахица,
момите двори, метяха,
Ружа сметите фърляше
и nа Стояна думаше:
- Стояне, хайдутине ле,
утрина ще те обесят,
на царювите дворове,
царица сеир да гледа
и царювите дечица.
Не ли ти е мило, Стояне,
за живот и за бельлят свят?
- Ружице, снаху попова,
не ми е мило, Ружице,
за живот и за бельлят свят,
я се на живот отживях,
ми ме е млого мързяло,
га видя човек обесен,
че му е риза кирлива,
че му е чембер разрошен,
та ще те моля, Ружице,
да ми ризата опереш,
главата да ми умиеш,
с гребень да я разрешеш,
та га ме утре обесят,
да ми се риза белее,
да ми се перчем ветрее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012