|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)
Стоян е лудо, по-лудо,
на си е млад аджамия -
на два го друма вардеа,
на трекийо го фанаха.
Черни му върви отвиха,
назад му ръце вързаха,
па го караха, караха,
у попо на стан паднаха.
Тамо имаше две моми,
трекя - Груда невеста.
Стоян Грудени говори:
- Како Грудено, Грудено,
заръци ще ти заръчам -
ризата да ми опереш,
чомбаса да ми разрешиш.
Та когато ме покарат,
и на бесилка покачат -
ризата да се белее,
чомбасъа да ми се вее!...
Бов, Свогенско (СбНУ 44, № 337 - "Да бъдел хубав на бесилката").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|