* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
из тая Стара планина -
не може пиле да фръкне,
камо ли пътник да мине.
На два го друма вардили,
на третия го хванали,
черни ми въври развили,
мъжки ръце отзад вързали,
пък са Стоян завели
на Ирин попа у дворове.
Попа има две щерки
и трета - Ружа, снаха му,
черни му двори метяла.
Ружа градинка полива
и си на Стоян думаше:
- Стояне, млада войводо,
зарана ще те обесят
пред царевите дворове,
царица позора да гледа
и нейните дребни дечица!
Стоян на Ружа думаше:
- Ружо ле, попова снахо,
не ми е жално за живот,
не ми е милно за бял свят,
сал едно те моля, Ружо ле,
ризата ми да опереш,
лицето ми да измиеш,
перчема да ми разрешиш,
че аз обичам да гледам,
когато юнак обесят,
ризата му да се белее,
лицето му да се светлее,
перчема му да се развява!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012