* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Прочул се Стоян хайдутин
по тая Стара планина,
не може пиле да хвръкне,
нежели турчин да мине,
та са потеря пратили
Стояна да си уловят.
Сиромах Стоян, сиромах!
На два го пътя вардиха,
на третия го хванаха,
черни му върви развиха,
мъжки му ръце вързаха,
па Стояна заведоха
на Ерин попа в дворове.
Попа имаше две моми
и трета Ружа снахица.
Ружа си мляко биеше
на мала врата градинска,
а моми двори метяха,
па си Стояну думаха:
- Байчо ле, байчо Стояне,
зарана ще те обесят
на царювите дворове,
царица сеир да гледа
и царювите дечица.
Стоян си Ружи говори:
- Ружо ле, снахо попова,
не ми е жално за живот,
не ми е мило за бял свят,
юнак не жали, не плаче!
Ами те моля, Ружке ле,
ризата да ми операт,
косата да ми разрешат,
че ми е драго, Ружке ле,
кога юнака обесят,
да му се белей ризата,
перчемът да се развява!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012