* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Кукувицата кукува,
зелена гора развива,
юнашки сърца налива.
Стоян мами си думаше:
- Сбират са, мамо, юнаци
навръх на Стара планина,
викат ма, мамо, да ида,
аз жа им бъда войвода,
червен шта байрак да нося,
алена феса на глава.
Мама Стоени думаше:
- Тук седи, синко, не оди,
айдутлук лоша работа,
за тебе язък ще стане,
за твойте млади години,
че ти си един на мама,
ти за син, ти за дъщеря.
Тъкми та мама, гласи та,
таз зима да те ожени,
одмяна да си доведа,
за тебе, синко, премяна.
Стоян мами си думаше:
- Дай ръка, мамо, прощавай,
край няма, мамо, жа ида;
ако си пари спечеля,
ако са нейде оженя,
аз жа ти абер проводя
на сватбата ми да дойдеш.
Че тръгна Стоян, отиде.
Девет са годин ходили,
девет го годин вардили,
на десетата ванали
у Едирненско ливаде -
черни му върве режева
и му ръцете връзваа,
и си Стояна карава
в Ерине града голяма,
на едирненска дъръджа.
Среща им идат сялачи,
Стоян сялачи думаше:
- Сялачи, братя да ми сте,
абер на мама носете,
че съм са ази заженил
за едирненска дъръджа.
Сялачи абер занесли
и на мама му казали.
Прязнощ мама му станала,
напълни крина жълтици,
и до две-бели бешлици,
че при Стояна отиде,
да си Стояна измоли,
измоли, още откупи.
Дорде е мама стигнала
Стояна са окачили
на едирненска дъръджа.
Че вика мама да плаче:
- Стоене, мило мамино,
не ти ли мама думаше:
тук седи, синко, не оди,
айдутлук лоша работа,
за тебе язък жа стане,
за твойте млади години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010