* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появи се грозен юнак,
на бял кон Черен Арап
сред Дунавско равно поле -
кого срещне сече, коли,
в девет друма там върлува,
зиме, лете там лудува;
не дава птиче да прехвръкне,
нито пътник да замръкне.
Отде го зачу хайдук Сидер,
че запрегна брези биволи,
прекръсти се и на път тръгна
и на брези биволи синджир дръпна;
додето се зора зазори
девет бърда той премина
и стигна поле божурово
и кладенче изворово.
Че отпрегна брези биволи
с вода да ги напои
и с очи поле да види.
Отгде го съгледа Чер Арапин,
отдалеко тича и вика
"ей, диване гяур гяур,
не знаеш ли, че дар ми носи
стръмно доле и равно поле,
я се наведи да те осмъртя
за да не ми е арам кръвта!"
Зачу го хайдук Сидер,
юнашки скок подскокна,
че нахлупи самур калпак
и си грабна дренов кривак
и подскочи девет метра,
девет метра нашироко
и девет метра нависоко
и на Арапин отговаря:
"Не хвали се, пътни сине,
дръж се сега да те видя!"
Били се, бъхтали се
цели два дълги часа,
че надделя хайдук Сидер.
Черен Арапин се сви
на гевезен мегдан,
на гладни вълци тлъстък курбан.
Бял аждрахан рипти,
цвили, къч хвърля
за милия си стопанин;
хайдук Сидер де удари -
кости, ребра на две троши
и той се сви при милия си стопанин.
Че запрегна хайдук Сидер
негови си брези биволи
и се назад той повърна
и си запя нова песен:
"А излизайте вий, овчари
из долини, из усои,
с тънки свирки засвирете
и стадото си напасете.
А излизайте вий, орачи
да си нивите изорете,
да си сейте жито червено,
да си храните мили деца.
А излизайте вий, лозари,
лозята си оберете,
да налейте руйно вино,
да си имате за менежи,
за менежи и годежи,
да ви свирят сладкогусли гайди!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.