* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се Черен Арап,
на бял кон грозен юнак,
сред Дунавско равно поле -
кого срещне сече и коли.
Девет друма той върлува,
зиме и лете там върлува.
Не смей птичка да прехвръкне,
нито пътник да замръкне,
нито овчар да изкара
вакло стадо по ливади.
Заплакали девет кази,
екнали са девет гори.
Купци плачат за търговство,
а орачи за имотство.
Плачат, викат колкото могат,
леле варе, чак до Бога:
- Боже, Вишни, помогни ни
от арапа отърви ни!
Превзел ни е все имотство,
заробил ни е все търговство.
Станахме му черни роби
и живейме в неволя.
Де го зачу хайдут Сидер,
буен юнак, огнен аждер,
че си впрегна руси биволи,
яка коло чисти гривни.
Наложи си самур калпак,
оръжи се с дрянов кривак.
Прекръсти се, на път тръгна,
руси биволи синджир дръпна.
Дорде се зора зазорила,
девет бърда той премина
и до три ми бели реки,
и четири вити лъки.
Стигна поле божурово,
при кладенче изворово.
Изпрегна биволи да напои,
с очи поле да обиде.
Черен Арап де си седи,
пътища си да укори.
Пусна ата аждрахана
и на Сидер отговаря:
- Хей, диване, кисир гяур,
с тоя ли си глупав ти ум,
че си тръгнал през полето,
в кръв гяурска що облято
девет цели веч години,
по равнини и стръмнини,
кръв гяурска как проливам
злато, сребро придобивам.
Но не мисли ти друг колай,
но наведи глава подай
по-лекичка да ти е смъртта,
да не ти е харам кръвта.
Разлюти се хайдут Сидер,
че изрева като лют звяр
и на арап отговаря:
- Как ме мислиш, пъклен сине,
Петровско ле крехко пиле,
Гергьовско ле младо агне
да обядваш ти със мене?!
Но не мисли ти друг колай
и наведи глава, подай!
А че рипна и подскочи
и юнашки скок прескочи.
Девет лакти на високо,
девет лехи на широко.
Започна се ужасен бой,
кривак трещи, въздух пищи,
сабя фучи, въздух ечи.
Били са се и трошили
цели девет дълги часа.
Дето удари хайдут Сидер
своя дялан дрянов кривак -
чупи, троши що попадне,
кости ребра все на по две,
счупи сабя дамаскиня,
дълга пушка багдаткиня,
аравийски остър маждрак,
къдрава глава на Чер Арап.
Падна арап със се силях,
без да каже ил, ил, илях.
Сгърчи ръце той, смири се,
студ го смръзна, удърви се.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010