* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил са грозен юнак,
на бел коня Черен Арап
сред Дунавско равно поле -
кого срещне сече, коли.
В девет друма той върлува,
зиме й лете той върлува.
Не смей птичка да префръкне,
нито пътник да замръкне,
не смей орач да отиде,
лозар лозе да убиде,
нето овчар да изведе
руйно стадо във полето,
седенки оддлен опслали,
беленки у бурен орасли,
селачите не домуват,
търговците не търгуват.
Във житници мишки пеят,
във чершии псета вият,
плачат моми за седенки,
тъжът момци за беленки,
плачат, викат колкот могат,
леле варе чак до Бога:
- Боже вишни, уволни ни,
от Арапа избави ни.
Превзел ни е фсе търговства,
станахме му черни роби
и живеем във неволя!
от де й зачул хайдут Сидер,
хайдут Сидер буен аждер,
натруфил си самур калпак,
обръжил се з дряноф кривак,
че натъкмил яки кола,
яки кола, чести гривни,
отпрега си руси биволи,
прекръстил се, на път тръгнал,
на биволи синджир дръпна.
Ечът бури, бучът гори,
Хайдут Сидер не се бои.
Страшни срещи му са икрани,
грозни бури забавалки.
Дор се зора зазорила,
девет бърда е преминал,
до три, до три бели реки
и четири вити лъки.
През ярове и снегове
стига поле божурово.
При кладенче изворово
испрегна биволи да пои,
с очи поле да обиде.
Вихри веят, сняг се сипе,
Чер Арапин се не седи,
редом пътища обходи,
кого срещне - коли, мори.
През тъмна ми дивна мъгла
на Сидер глет устрелил.
Пусна ата аждрахана
да го грабне като врана.
Скочи Сидер добър юнак,
плесна ръце, грабна кривак,
че одговаря на Чер Арап:
- Какво мислиш, пъклен сине,
гергьовско ли вакло агне,
петровско ли крехко пиле
да обедваш ти със мене?
Макар немам силен селях,
аравийски остър маждрак,
тънка самя дамаскина,
дълга пушка багдаткина,
но сам съм си добър юнак
и си имам дряноф кривак.
От Арапин не се боя
и лесно му кръвта пия!
Като зачу Черен Арап,
че истегли тънка сабя
и на Сидер одговаря:
- Ой та тебе, кяфим гяур,
със този ли си ти луд ум?
Сега тръгнал по полето
с кръв гяурска що е облято,
девет вече цели години
по стръмнини и равнини
гяурска кръв кат проливам,
злато й сребро придобивам.
Дар ми носи тъмно доле,
робува ми равно поле,
гори ми се поклоняват,
мътни реки път минават.
Я не мисли други колай,
но наведи, глава подай,
по-лесна да ти й смъртта
за да не ти й харам кръвта!
Разсърди се хайдук Сидер,
изрева като лют звяр,
че си скочи, та потскочи
девет лакти на високо,
девет лехи на широко,
развъртя се като хала.
Кривак трещи, поле ечи,
сабя фучи, въздух пищи,
захваща се нечути бой.
Техни жили закипяли
две юнашки люти кърви.
Били са се, бъхтали се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.