* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се страшен юнак
на бял коня Черен Арап
сред Дунавско равно поле.
Завардил е девет друма,
девет друма с девет кази;
не смей птичка да прехвръкне,
нито пътник да замръкне.
Отде го зачул млад юнак,
че си впрегна сиви биволи,
в яка кола чести гривни,
прекръсти се, па потръгна.
Дор се зора зазорило,
девет бърда той премина
и до три вити лъки
и четири бистри реки.
Стигнал поле божурово,
при кладенче изворово,
пуснал биволи да напои
и с очи поле да обиди.
Пък Арапина се не седи,
той си съзря Хайдут Сидер,
пуска коня аждрахана
да го грабне като врана,
и на Сидера той продума:
- Що идеш, гяурино, в мойта земя,
що е със гяурка кръв обляна!?
Стой, предай се, гяурино,
по-лека да ти бъде смъртта!
А Сидер му отговаря:
- Как ма мислиш, пъклен сине -
гергьовско ли вакло агне,
или петровско крехко пиле,
със мен да обядват
и със мен да вечерят?!
Аз са казвам Сидер юнак,
макар че нямам силен силяф,
дълга пушка богдаклия
и остра сабя дамаския!
Аз си имам дренов кривак,
от Арапите не се боя
и лесно им кръвта пия.
Скокна юнак, плесна ръце,
грабна кривака, че подскочи,
че подскочи нависоко,
нависоко, нашироко -
девет лакти нависоко
и шест лехи нашироко,
и на Арапа проговори:
- Дръж се сега да те видя!
Бориха се, биха се,
цели ми три часа,
че продума Хайдут Сидер
на своя дрянов кривак:
Жилав бъди - огъвай се,
корав бъди - не чупи се,
да сваля таз беда,
да не мъчи повеч света!
Падна Арапа на земята,
без да рече "Аллах, аллах".
Бял аждрахан люто бъбри,
люто бъбри, чифте фърля,
но скоро и той чифте сбърка,
падна и той до свой стопанин...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.