Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появи се грозен юнак
на бяла коня, Черен Арап,
сред Дунавско равно поле,
кого срещне сече, коли.
Девет друма там върлува,
зиме, лете там лудува.
Не смей пътник да замръкне,
нито птичка да префръкне.
Сред чаршии псета вият,
у хамбари мишки пеят,
седенки са у пелин урасли,
беленки са у плен остали.
Момите му слугували,
момците му робували.
Запустяло равно поле,
с кръв обляно стръмно доле
от Батина до Златица,
от Златица до Дунава;
не смей орач с плуг да излезе,
лозар лозе да обере,
не смей овчар да извади
ройно стадо по ливади.
Заплакали девет каази,
че екнали девет гори,
търговци се Богу молят,
на овчари курбан колят.
Плачат, викат колкот можат,
Лельо варе чак до Бога.
- Виж ни, Богу, помогни ни
от Арапа отърви ни,
призел ни е имощите,
имощите, търговщите,
станахме му черни роби
и живеем все в неволи.
Кат зачува Сидер юнак,
буен юнак, огнен аждер,
натруфи си самур калпак,
че си одряза дрянов кривак,
че си извади руси биволи,
че ги упрегна у яка кола,
прекръсти се, на път тръгна,
а на руси биволи синджир дръпна.
Веят бури, ечат гори -
хайдут Сидер се не бои,
бурите му са игралки,
страшни срещи забавлялки.
Дорде се зора раззори,
девет бърда той премина
и до три бели реки,
и четири вити лъки.
Стигна у поле Божурово,
при кладенче изворово.
Спрегна биволи да напои,
с очи поледа огледа.
Вятър вее, сняг се сипе.
Чер Арапин не се спира,
пътищата заобикаля
във Сидера глед устреми,
пуста от Аждрагана
да го грабне като врана.
Трепна Сидер, добър юнак,
плесна ръце, грабна кривак
и попита Чер Арап:
- Как ма мислиш, пъкли сине,
петровско ли крехко пиле,
гергьовско ли младо агне-
да обядваш ти със мене.
Макар нямам силен замах,
ала съм добър юнак,
от Арапи не се боя,
кръвта им лесно пия.
Разсърди се Чер арай,
отговаря на Сидера:
- Ей, диване, ти кефириьо,
със тоз ли ум си ми тръгнал,
през туй поле с кръв обляно,
девет години е вече
като ода през туй поле,
гяурска кръв се преливам,
злато и сребро придобивам;
я не мисли други колай,
ами наведи, глава подай,
по-лекичка да ти й смъртта
да не би ти арам кръвтта.
Разсърди се Сидер юнак,
Отговаря на Чер Арапин:
- Не хвали се, пъкли сине,
дръж са сега да те вида.
Арапина изрева като луд звяр
и подскочи юнашки скок,
девет лаати на високо
и девет леи но широко.
Развъртя са като хала
и са пусна връз Арапа
при зимни ми тъмни мъгли,
закипяха юнашки жюли,
юнашки жюли, люти кърви.
Сабя фучи, въздух пищи,
кривак трещи, поле ечи.
Бял Аждриган рипти, цвили,
Руси биволи сумтят, ревят.
Сиви вълци по могили,
настръхнали, че завили.
Били ми са, та бъхтяли
цели ми три дълги часа.
Отговаря Сидер юнак:
- Угъвай са дрянов кривак,
угъвай са, не са чупи,
да победя Чер Арап.
Дето удари Сидер юнак,
с неговиа дрянов кривак,
дето удари троши, чупи,
кости, ребра, все по на две.
Че му строши тънка сабя,
тънка сабя дамаскина,
и дълга пушка богданкина,
и дълъг маждрак аравийски.
Че надделя Сидер юнак
с неговия дрянов кривак,
че падна Чер Арапин,
че падна от безсила.
Сгърчи ръце, смали са
и студ го умрази, удърви са.
Разсърди са бял Аждриган,
че са хвърля на Сидера.
Па отговаря Сидер юнак:
- Угъвай са дрянов кривак,
угъвай са, не са чупи
да победя и бял Аждраган.
Кат награба бял Аждраган
и го хвърли у един геран,
па запрегна руси биволи
и викна песен, че запя,
и сичко поле там заеча.
Дет през села минеше,
пее и вика на всички:
- Всички хора, излизайте,
няма веки Чер Арап.

 


Козловец, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.