* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се Чер Арапин
на бял кон, на бял аждраан.
Сред дунавско равно поле
ще го срещнем - сече и коли.
Не смее юнак да замръкне,
нито птичка да прехвръкне.
Девет села запустели
и девет ми вити лъки.
Седянките запустели,
белянките с глен обрасли.
Момци тъжат за седянки,
плачат моми за белянки.
Не смее орач с плуг да излезе,
нито овчар да покара
руйно стадо на ливади.
От где го зачу хайдут Сидер.
Впрегна биволи във вити кола,
натрапи си самур калпак,
нарами си дрянов кривак.
Синджир дрънка - на път тръгна.
Дорде се зора сипне,
девет села той премина
и дор девет вити лъки.
Стигна село Божилово
при кладенче изворово.
Пусна биволи да пасат
с очи поле да обходи.
От где го съзря Чер Арапин,
пусна коня, та отиде
при Сидеря и мото бъбри:
- От де тебе, гяур кохуре,
я си подай ти сам главата,
да не ти е яръм кръвта.
Отговаря хайдут Сидер:
- Как ме мислиш, пъклен сине,
гергьовско ли тлъсто агне,
ил петровско крехко пиле?
Дръж се сега да те видя!
Та замахна хайдут Сидер
и си свали Чер Арапин.
Натовари го и го хвърли
в Тамков трап батолия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.