* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появи се харен юнак
на бял кон Черен Арапин
край Дунавско равно поле
който срещне бие и коли.
Не смее птичка да прехвръкне,
нито пътник да замръкне,
ни овчарин да изкара
руйни стада в ливади.
Че си нае силен юнак
Със своя дрянов кривак
и реши той с Черен Арапин
завинаги да се справи.
Че си стана много рано
и запрегна руси биволи,
прекръсти се и на път тръгна,
биволи със синджири дърпа.
Докато се зора зазори,
девет бърза той премина,
девет вити лъки
и девет бистри реки.
Че го срещна Черен Арапин,
той на Сидера продума:
- Как смееш толкова рано
ти от тук да минаваш?
Преклони си леко глава
да не ти е арам кръвта.
Сидер на Арапин дума:
- Как ме мислиш пък ли сине?
Гергьовско ли младо агне,
петровско ли прясно пиле?
Да закусваш ти с мене.
Грабна кревак, Сидер юнак,
грабна кревак и подскочи
девет метра на високо,
девет лехи на широко
и на Арапина продума:
- Дръж сега да те видя,
кой е юнак над юнака?
Черен Арапин сабя върти,
сабя върти, въздух пищи.
Сидер юнак кревак върти.
Дето удари Сидер юнак
кости ребро на две троши,
че ми падна Черен Арапин,
че го грабна Сидер юнак
та го хвърли в пуст геран.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.