* * *

Хайдушка глава

Стояне, море, море, Стояне, леле!
Стояне, море, Стояне!
Одил е Стоян, шетал е,
айдучка млада войвода,
долу ми в Македония,
по Серско и по Солунско,
по Драмско и по Кавалско,
да бие турци поганци.
Одил е девет години
и се абари изпращал
на неговите роднини.
И закарало десета,
от Стоян абар немаше.
Оздолу идат сеймене,
сеймене, булюкбашие,
айдучка глава носеа,
айдучка глава кървава.
От село в село одеа.
Девет са села минали,
никой си глава не позна,
десето село ойдоа
и на селанье говорат:
- Селанье, селски кметове,
девет сме села минали,
сега сме в село десето -
дал не я некой познае?
Селанье велат, говорат:
- Викайте баба Гьоргия,
беки я она познае.
Викали баба Гьоргия,
насред са село седнали
и дошла баба Гьоргия.
Викнала баба, що може:
- Синко Стояне, Стояне,
арам да ти е млекото,
що съм те, синко, доила
до осъм-девет години,
та да те турци карая!
Сеймени баба говорат:
- Не чини арам млекото -
не сме го лесно фанали!
Дорде го, бабо, фанааме,
девет планини минааме,
десетата го фанааме.
Десет синджира скинааме,
доде го, бабо, вързааме.
Десет сме саби строшили,
доде го, бабо, заклааме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.