* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени, леле,
отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
я най е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка -
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Иванчо, синко Иванчо,
като те й мама родила,
като те й мама кърмила,
тъй ли е мама мисляла?
Сеймени думат бабички:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
още един си отхрани,
такъвзи да е, бабичко.
Доде сина ти уловим -
девет планини минахме;
доде му ръце вържеме -
до шейсе души паднахме;
доде му глава земеме -
сам билюкбаши загина.
Аферим, бабо, машалла -
йощ един такъз отхрани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.