* * *

Хайдушка глава

Събрали ми се, събрали
седемдесе и пет юнака,
че си из гора ходеха,
из гора, холам, зелена. (2)
Иванчо в гора ходеше
и си Иванчо хванали,
че му главата отрязали,
че га на блюдо туриле. (2)
От село на село ходеха,
никой си глава не позна.
На Иванчово село отишле, (2)
сред село, среди мегданя,
звървя са мало й голямо.
Никой си глава не позна,
най-подир, холам, вървеше
една ми стара бабичка,
с патерички се подпира;
като си видя главата
и на главата думаше:
- Сино ле, сино Иванчо,
като те й мама гледала,
тъй ли те мама нарича,
тоз тирминтик да те види -
юнаци глава да носят?!...
Юнаци баба думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
още една синка да изгледаш,
като ми, бабо, Иванчо.
Докат' го, бабо, уловихме,
дор девет гори изсякохме,
дор девет води минахме;
дурде му ръце вържеме,
девет синджира скъсахме;
дурде глава отрежем,
дор девет саби счупихме.
Баба юнаци думаше:
- Добро да не видите,
дето ми синка погубихте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.