|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Оздола идат, бабо мори, сеймени, (2)
хайдушка глава кай носат,
сос русо перче чешлено,
руси мустаци сукани.
- Излези да видиш,
дали ке глава познаеш!
Кога си, баба, леле, излезла,
веднаж си глава познала.
Главата не била, бабо мори, хайдушка,
току си била юнашка.
Викнала си, баба леле, да плаче:
- Стояне, синко море, леле, Стояне,
кога те майка, синко, родила,
дали е така, синко море, мислила?
Сеймени баби велат-говорат:
- Аферим, бабо, мори, машалла,
шчо юнак си имала -
дури Стояна фативме,
девет планине одевме,
дури му раци вързавме,
девет синджири скинавме;
дури му глава зедовме,
девет си саби скършивме!...
Велес, Македония (СбНУ 9, с. 121, № 2 - "Оздола ида, бабо,
сеймени").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|