|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Телярин вика из града, леле,
на мъждрак глава носеше.
Излезте мало и голямо
главата да си познаете.
Излезе мало и голямо
главата да си познае.
Ни един глава не позна.
отдолу иде бабичка
бабичка стара гърбава.
Тя си главата познала.
Викнала та заплакала.
- Аферим, сине, Стояне,
какво си баба направил,
та ти главата отрязаха.
Телярин вика бабички:
- Бабичко, бабичко, стара бабичко,
девет планини минахме,
докато Стояна уловим.
Дорде му ръце вържиме,
девет си въжа скъсахме,
девет си саби счупихме,
дорде му глава отрежем.
Велчево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ); телярин, от телялин
- глашатай.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|