* * *

Хайдушка глава

Сеймене снощи слезнаха,
юнашка глава носеха.
Никой си глава не познал.
Най-подир иде бабичка,
и тя си Стоян познала,
викнала баба, заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години кърмела,
девет години люляла,
затуй ли майка гледала,
да те сеймене заколят?
Сеймене баба думаха:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
добър си юнак, бабо, гледала,
аферим, бабо, машла, леле!
Докат' Стояну хванахме,
девет планини минахме,
черни му върве отвързахме,
та му ръцете вързахме,
та му главата взехме, леле,
и я в село донесохме
да види старо и младо.
Ашколсун, бабо, машалла,
добър си син гледела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.