|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха.
Цяло се село привари,
главата да си познае,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала.
Че викна бабата, заплака:
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
какъв си сина отгледала.
Докато го, бабо, хванахме,
девет балкана минахме,
докато му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
докато му глава отсякохме,
девет си саби строшихме.
Аферим, бабо, машалла,
какъв си сина отгледала,
отгледала още отхранила.
Угърчин, Ловешко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|