|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени
хайдушка глава носеха.
Излезе мало и голямо,
никой си глава не позна;
най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
дребни си сълзи зарони.
Сеймени баба думали:
- Ишала, бабо, машалла,
какъв си син отгледала,
отгледала и отхранила.
Доде го, бабо, фанахме,
девет планини минахме,
доде го, бабо, вързаме,
девет синджира скъсаме,
доде му глава рязааме,
девет си саби счупихме.
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|