|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Не ми й главата хайдушка,
най ми й главата юнашка.
Мало и голямо вървяха,
никой си главата не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си й главата познала,
викнала, че заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
затуй ли те й майка хранила,
хранила, синко, гледала?
Сеймени думат на баба:
- Аферем, бабо, машалла,
добро си чедо ранила.
Докат' Стояна фаниме,
девет планини минахме,
на десетата го фанахме;
докат' му ръце свържиме,
девет синджира скъсахме,
с десетия го свързахме;
докат' му глава отрежем,
девет си саби строшихме,
с десета му глава отрязахме!
Топчии, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|