* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюк башии,
хайдушка глава носеха,
като в селото влязоха,
сред село байрак забиха,
и на байряка глава.
Един се от тях провикна:
- Излезте мало-голямо,
да си познаете главата.
Вървяло мало-голямо,
никой си глава не познал,
най-подир иде бабичка,
бабичка прегърбеничка,
бабичка с патеричка,
най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
както та, мама, раждала,
така ли, мама, мислила,
хайдутин, мама, да станеш
главата да ти одрежат.
Един се от сеймени обажда:
- Аферим, бабо, машалла
че си родила туй чедо,
докато Стояна хванахме,
девет планини минахме,
докато му ръце вържем,
девет синджира скъсахме,
докато му глава отрежем,
девет си саби строшихме.
Аферим, бабо, машалла,
че си родила туй чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.