* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени, буюкбашии,
право в село сочеха,
юнашка глава носеха,
разчесали им перчема,
засукали им мустаци.
Един се от тях провикна:
- Да върви мало и голямо,
който главата познае
ние браво ще да му кажем!
Вървяло мало и голямо,
никой главата не позна.
Най-подир върви бабичка,
бабичка прегърбатичка,
тя е главата познала.
Викнала бабичка да плаче:
- Синко, Стефане, Стефане,
така ли е мама мислила
като е тебе родила?
- Я мълчи, бабо, не плачи,
дорде сина ти хванем
девет планини минахме
и пак се сам предаде;
дорде му крака вържеме,
девет синджира скъсахме
и пак се сам предаде;
дорде му ръце вържеме
от триста трима останахме
и пак се сам предаде;
дорде му глава отрежеме,
девет сме саби счупили.
Афрем, бабо, машалла,
юнак си син гледала
и още един да отгледаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.