* * *

Хайдушка глава

Тръгнал е Петър Юнак
на далечна пазар да иди,
па туджарлик, на Самоков.
Вървеше, що вървеше.
пътьо не се свършаше
Премина низ гора зелена,
да стигна на поле широко,
на среде полето дърво високо имаше,
удол дървото студен гирен.
Излезе Петър юнак од коня му,
побърка на мешин дисаг,
та извади алтънлия тас,
да пи вода студена од гирен.
Пие, и се напи, и си седнал под сенката,
кладе ръката на пазувот,
извади често гребено,
руса му чамба расчеша,
хем на чамбата му говораше:
- Още ли ке ми забаваш пуста,
по петричките путища,
по самоковските друмища?
Дури речта да дорече,
ето, страшни сеймени дойдоха,
та Петър юнак го фатили,
и руса глава му отсекоха,
и я вземаха сейменито, я носеха,
и на София я занесоха на войводата.
Притекоха малко и големо,
да видат главата Петрова;
отишла е една стара баба,
да види и она глава юначка.
И на главата велеше, говореше:
- Главичка, мила главичка,
дали майка така мислила,
кога на тебе гледала!
Сеймене на баба велеха, говореха:
- Аферим, бабо, и машалла!
Отхрани, бабо, и други синови,
отрасти като Петре и други!
Дури сина ти да фатиме,
девет планини шетахме,
трийсет души паднахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010