|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдоле идат сеймени,
юнашка глава носеха.
Никой си глава не позна.
Насреща иде бабичка,
тя си глава познала,
седнала, та заплакала:
- Стояне, сине Стояне,
така ли майка мислила,
кога те тебе чувала...
Сеймени думат бабичка:
- Я мълчи, бабо, не плачи;
дорде Стояна фанахме -
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме -
девет синджира скинахме;
дорде му глава вземахме -
девет си саби строшихме...
София, кв. Симеоново (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|