|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
семейни баши бозуци,
хайдушки глави носеха,
мало и голямо вървяха.
Никой си глава не позна,
отде я съзря бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Олеле, сине, Стояне,
защо те, мама, хранила,
хранила, още гледала,
тъй ли, те мама, заръчах,
тебе сеймени да хванат,
да ти главата отрежат.
- Мълчи ма, бабо, не плачи,
дорде си Стоян уловим -
девет планини минахме;
дорде му ръце вържем -
девет синджира скъсахме;
дорде му глава отрежем -
девет си саби строшихме,
голям юнак е сина ти!
Смолница, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|