* * *

Хайдушка глава

Сеймени ходят из село,
от село на село ходяха,
юнашка глава носеха.
Свърви са мало й голямо,
свърви са, изпревърви са
да гледат глава юнашка,
да гледат, да я познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
старичка, прегърбеничка.
Като й главата видяла,
видяла и я познала,
викнала, та заплакала:
- Стоене, синко Стоене,
като та й мама хранила,
хранила, синко, гледала,
тъй ли ти й мама мислила,
хайдутин да та уловят,
да ти главата отрежат!
Сеймене баба думаха:
- Аферим, бабо, ашколсун,
че си храняла, гледала
хубава сина юнашка!
Дордето Стоян уловим,
девет гори изсякохме,
дордето ръце вържеме,
девет синджира скъсахме,
дордето глава отрежем,
девет си саби счупихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.