* * *

Хайдушка глава

Мър, хей!
В село семейни влязоха,
хайдушка глава носеха,
сред село байрак забиха,
под байрак глави гудили.
Събра се старо и младо,
събра се цялото село
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
тя край главата кат стигна,
викнала, та заплакала:
- Стоене, синко Стоене,
затуй ли та мама хранила,
хранила, синко, учила,
семейни да те уловят?
Семейни думат на баба:
- Аферим, бабо, машалла
на твой син, сина Стояна.
Докат' го ний уловихме,
девет си гори минахме,
девет високи планини.
Докат' му ръце вържиме,
девет синджира скъсахме,
докат' му глава отрежем,
девет си саби счупихме,
с десета глава отрязахме!

В бележка към песента съставителите посочват варианти и от селата Варненци, Кайнарджа, Каменци, Айдемир, Белица, Главан, Грънчарово и Межден (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.