|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
хайдушка си глава носеха,
мало и голямо тичаше,
глава да си познае.
Никой си глава не позна,
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала,
познала и си заплакала:
- Сине Стояне, Стояне,
кога те мама хранила,
тъй ли е мислила,
на кол главата да ти носят.
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
Дорде си Стоян хванахме,
девет си гори минахме;
дорде му ръце вържехме,
девет синджира скъсахме;
дорде му главата отсечем,
девет саби строшихме!
Шишманово, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|